От саксията на терасата на всяка трета госпожа (добре, де, всяка пета) до ултра-хай-енд-награден гурме бонбон.

От трънлив храст, на който само най-упоритите баби (и още по-упоритите птици) смеят да посегнат, до тръпчив бонбон, зареден с толкова оранжев вкус, че си трупаме запас за зимата.

От бакалията, където халвата се режеше с нещо-като-макетен нож, а продавачката познава братовчедите ти по име, до бонбон, сладък колкото спомена за самата продавачка.

От пейката пред блока, където цяло едно поколение българи е прекарало летата си в неподвижност, до хрупкав бонбон, който оставя спомени, а не люспи след себе си.

От срамежливо цвете, което се крие под собствените си листа, до най-елегантния флирт в кутията — сладък, малко старомоден и възчаровен.

От неустоимия мирис на прясно препечени фъстъци, който те дърпа за носа отдалеч и те кара да забравиш накъде отиваш, до бонбон, който най-накрая издейства на фъстъка достойното му място сред десертите.

От тава, разрязана на ръка, но иначе като с лазер — на квадратчета с м-а-т-е-м-а-т-и-ч-е-с-к-а прецизност, до едно съвършено парче-бонбон, което си се яде на две хапки, но не с вилица.

От градински чай, отпиван бааавно в шест следобед, докато денят се разтваря в нищото, до напърчен бонбон със свеж и надъхан характер.

От първата глътка, без която изреченията не се довършват, а увисват, до бонбон, способен да свърши същата работа — само че по-сладко и без чаша за миене.

Този конкретен бонбон олицетворява едно единствено движение: от леглото до дивана.

От горещ вятър над южняшка американска плантация до маслен, богат бонбон с маниери на джентълмен от щата Джорджия, който отказва да има роби.

От Розовата долина, в пет сутринта, докато берачките пеят и никой турист още не се е събудил, до бонбон, който пее оди за България с всяка хапка.

От опашка на изхода на летище за полет към остров, който познаваш само от чужди снимки, до бягство в една хапка (само сега: без jet lag).

От джунгла, в която никога не си стъпвал (нека бъдем честни), до кисело-сладък взрив, който преобръща представата за екзотика.

От неописуем австралийски бряг до още по-неописуема марципанова и боб-тонкена прегръдка, толкова богата, че може да те накара да простиш на всекиго всичко.

От спомените ти, където банан бива размазван с вилица върху палачинка, до бонбон, който доказва, че простото удоволствие никога не остарява.

От националната ни гордост (Лактобацилус Булгарикус до края на света), с малък отскок през боровинкова горичка, колкото да си одраска човек ръцете, до бонбон, който е едновременно закуска, десерт и патриотичен акт.

От тъмна зала и Одисей, който коли злите и все се бави да се прибере, до бонбон, който сам е кино.

От нагрят от слънцето хълм, обрасъл с диви билки и на пръв поглед мързеливи пчели, до остър, свеж бонбон с характер за двамина.

От ферментационен съд някъде в Япония, отлежавал по-дълго от повечето връзки, до най-неочакваната следа умами в кутията — този бонбон не се извинява за нищо.

От средиземноморска градина, в която бадемово дърво, кайсия и розмарин са неочаквани съседи с еднакво силно мнение, до бонбон, в който, изненадващо, всички се разбират.

От дребна ядка, сладък цитрус и зрънце, което светът изведнъж откри през 2013-а, до тройна коалиция, която на хартия не би трябвало да работи, но ей-на, покорява върхове.

От какаово зърно, справило се с път, мита и обработка, до най-честния бонбон в кутията (какaото е всичкo в тоя живот,

от нас да го знаете).

От скандинавски вкус, посрещнат тук с леко вдигната вежда, до дързък дует между малина и лакриц — сладко-горчив комплот, който крещи "изненадааааа".